Евгений Феоктистов Гостю света, посреднику зорь На

Красимир Георгиев
„ГОСТЮ СВЕТА, ПОСРЕДНИКУ ЗОРЬ...”
Евгений Иванович Феоктистов (1937-1997 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА НЕБЕСНИЯ ГОСТ НА СВЕТА
 
На небесния гост на света,
на шесткрилото братче,
виза дай, отвори му врата
да прозре в долината вестта.
В роля прежна да следва честта,
през градината райска да крачи,
усмирявайки руска тъга
и подслаждайки с бучици захар
в дни горчилка. Какво още трябва
на шесткрилия? Съхне солта.
Плач затихва. Догаря жарта
сред посрамени дебри на ада.
Спира разговорът край брега
на градинска предзимна ограда.
Как ли още се рони дъга?
Чудо! – в хор отговарят така
блудни листи и дружно сега
падат. – Заповед на листопада.


Ударения
НА НЕБЕСНИЯ ГОСТ НА СВЕТА
 
На небе́сния го́ст на света́,
на шесткри́лото бра́тче,
ви́за да́й, отвори́ му врата́
да прозре́ в долина́та вестта́.
В ро́ля пре́жна да сле́два честта́,
през гради́ната ра́йска да кра́чи,
усмиря́вайки ру́ска тъга́
и подсла́ждайки с бу́чици за́хар
в дни́ горчи́лка. Какво́ оште тря́бва
на шесткри́лия? Съ́хне солта́.
Пла́ч зати́хва. Дога́ря жарта́
сред посра́мени де́бри на а́да.
Спи́ра ра́зговорът край брега́
на гради́нска предзи́мна огра́да.
Ка́к ли о́ште се ро́ни дъга́?
Чу́до! – в хо́р отгова́рят така́
блу́дни ли́сти и дру́жно сега́
па́дат. – За́повед на листопа́да.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Евгений Феоктистов
ГОСТЮ СВЕТА, ПОСРЕДНИКУ ЗОРЬ...
 
Гостю света, посреднику зорь,
Шестикрылому брату
Выдай визу на выезд, позволь
Осмотрительно вникнуть в юдоль.
Вжиться в образы, вдуматься в роль,
Прогуляться по райскому саду,
Унимая российскую боль,
Подсластив кирпичом рафинада
Горечь времени. Что еще надо
Шестикрылому? Высохла соль.
Плач затих. Догорает костер
Посреди посрамленного ада.
Мы на время прервем разговор
У ограды осеннего сада.
Как тот сад уцелел до сих пор? –
Мы не знаем, – ответствует хор
Блудных листьев: таков уговор
Их самих – приказ листопада.

               1976 г.




---------------
Руският поет Евгени Феоктистов (Евгений Иванович Феоктистов) е роден на 11 ноември 1937 г. в Ленинград. Учи в Ленинградския педагогически институт. Работи като общ работник, пазач и библиотекар. Приживе печата поезия само в самиздатските издания „Часы”, „37” и „Молодой Ленинград”. Негови стихове са включени в антологиите „Русские стихи 1950-2000 годов” и „У Голубой Лагуны”. Автор е на стихосбирката „Внезапное лицо” (1994 г.). Умира на 9 февруари 1997 г. в Санкт Петербург.